Дървената къща в Странджа е обособена в една от най-големите териториални групи в България и е систематизирана в три характерни типологични групи:

 - западностранджанска – с ъглово огнище (в селата Горно и Долно Ябълково, Желязково, Тагарево и др.); 

 - средностранджанска  - с пристенно огнище (в селата Стоилово, Бръшлян, Визица, Бяла вода, Звездец, гр. Малко Търново);

 - източностранджанска – с комбиниран план (селата Кости, Бродилово, Ахтопол).

Най-ранната жилищна сграда в Странджа планина е приземната къща, изградена с талпени дъбови стени върху каменни основи. Датира се от началото на ХVІІ до края на ХVІІІ в.  Къщата се състои от една стая, в която се влиза през ниска врата. Огнището се поставя на стената до вратата или на външния ъгъл. То има широк комин, който излиза над покрива, така че през него освен светлина, в къщата прониквали дъжд и сняг.

Когато в семейството се появяла новобрачна двойка, върху някоя от гредите се замятала черга, за да се получи още едно помещение. По-късно това място започнало да се прегражда с дъски.

Външният облик на приземната къща представлява ниска талпена сграда без отвори, с един навес в предната част, широк похлупен покрив и голям каменен комин, извисен над него.

 Западно и Средностранджанската къщи са дървени, с каменни основи или каменно приземие и дървен етаж. Стените, подовете и таванските гредореди и покривите се изпълняват от дъбов материал. Основен композиционен елемент на тези къщи е голямата къща (стая) с тъмно помещение (хамбар). Всички помещения са наредени едно зад друго в дълбочина, като в стаите се влиза от една в друга.

Двуетажната странджанска къща с издължен план се появява в ранната си форма поради наклона на терена. Влизането на етажа става от самия терен или чрез дървена открита стълба. Приземието е каменно, а етажът е с талпени стени. В ранните приземни къщи подовете между двата етажа не са уплътнявани, за да може в стаята да прониква топлината от обора. По-късно тя получава изолация чрез измазване на стените и подовете, чрез поставяне на преддверие и околовръстен коридор, а коминът получавал специален капак, с който се затварял при лошо време.

Интериорът на къщите е беден. Подовете и стените са измазани, гредоредите са открити. Рядко се срещат дървени пейки, дървени закачалки, примитивни полици, козяци, черги, медни и калайдисани съдове. Художествена украса се среща при оформянето на горния праг и на вратите.

Външният образ на Западно и Средностранджанските къщи е скромен е непретенциозен. Двуетажната къща има по-разнообразна фасада, раздвижена от еркерите на стоборите и стаите, от откритата стълба и одъра.

В Малко Търново все още се срещат дървени къщи, които говорят за далечното минало на странджанския край. Външната стълба отвежда в тесен пруст и в първото помещение на малката къща. Зад нея е голямата къща с пристенно огнище и долап, а най-накрая се намира тъмното помещение.

Източник: https://geograf.bg/(със съкращения)